Как да научим детето да взима решения

Не напразно съществува приказката, че „първите седем години са най- важни“. Всеки родител иска да научи детето си на ценности и добри качества. А как да го постигнем. Всъщност, най- важните уроци не се преподават в училище и всичко остава в ръцете на родителите.

Най-добрият начин едно дете да разбере какво е отговорността, е да вземе решение и да се провали. Едва тогава детето разбира, че грешните решения имат последствия, а ние сме тези, които носим отговорността за собствените си провали. А ние, като умни родители, можем да позволим на децата си да сбъркат в разумни и безопасни граници. Защото по този начин им позволяваме да учат на терен – от самия живот! Ето защо е много важно да оставяме детето си само да взима решения , всеки ден, за малки неща, като това каква тениска за момиче или каква тениска за момче да избере за подарък на своето приятелче, какви зеленчуци да хапне за обяд и прочие.

Основният въпрос, пред който се изправят повечето родители не е дали да оставят децата си сами да взимат решения, а на каква възраст да започне да се случва това.  Разбира се, че Още от раждането родителите трябва да създадат чувство на доверие и сигурност у своите деца, което ще им помогне по-късно да развият тяхната самостоятелност и независимост.

През първата година, нашата роля като родители е да изградим чувството на сигурност  и доверие към нас у детето. То научава, че около него има хора, на които може да разчита. Едно бебе не бива да се оставя да плаче дълго, защото то е съвсем безпомощно и плачът е единственият му сигнал и начин на изява.

Следва периода, в който децата бутат, дърпат и хвърлят всичко, което им попадне в ръцете. Това се случва, не защото детето е лошо или палаво, а защото това е неговия начин да опознае света около себе си. Детето е любопитно и в този момент задача на възрастния е да насочи енергията му в правилна посока. Не трябва категорично да му забраняваме да пипа нещата, а да го научим как се борави с тях. Например да хвърля топката вместо чашата.

Изключително важно е детето да расте с доверие към своите родители. Тогава то придобива и увереност в собствените си възможности, а това е сигурна стъпка към взимането на правилните решения. Разбира се не може категорично да се определи кои решения трябва да вземат децата и кои родителите. Всеки човек е индивидуалност, така че има деца, които са по-способни да вземат самостоятелни решения, а други са по-свити и несигурни. Важно е детето да се научи да решава, а това става някъде около втората година, когато трябва да започнем да му даваме право на избор.

Тук идва време да започнем да учим детето на лична хигиена, което може да е първата му задача да демонстрира своята воля и независимост. През този период то започва да се държи своенравно и обикновено казва "не" ако поискате да направи нещо. Точно по това време се препоръчва на родителите да започнат да дават на детето си правото на избор. Контролиран избор, разбира се, за да сме сигурни все пак , в безопасността за детето си. Под „ контролиран избор“ имаме предвид, да ограничите нещата, от които то да избира. Отделете, например, 2 вида дрехи за разходка, от които то да избере коя да облече, или му дайте възможност само да избере ябълката, която сте решили да му купите. Тези малки неща, могат да се случват по няколко пъти на ден, а всъщност изграждат изключително много чувството за самостоятелност у детето. То придобива увереност и се чувства способно.

Не бива децата да решават само маловажни проблеми. Понякога е хубаво да участват в обсъждането на нещо от съществено значение за тях. Например: детето е било предупредено да не прави нещо, но въпреки това го е направило - дори само, за да се опълчи против волята на родителите си. Следва наказание, което може да се използва като възможност детето само да прецени вината си. Попитайте го кое според него е най-подходящото наказание за тази постъпка. Най-вероятно е то да погледне сериозно и обективно на нещата. В подобни случаи е важно детето да почувства не само родителската власт, но и топлота и защита.

Много е важно, когато учим детето си на това да взима самостоятелно решения е да не си противоречим. Както знаем най- големия учител за децата е личния пример, който им дават родителите. За това, дори и да изпитвате колебания в някаква ситуация или да сте променили вече взето решение за нещо, постарайте се това да остане незабелязано от детето. Важно е също двамата родители да не си противоречат пред детето. Когато не сте съгласни с партньора си ( особено ако става въпрос за нещо свързано с възпитанието на детето), то обсъдете ситуацията насаме, а не пред погледа на детето.

Когато говорим за това да научим детето да взима само правилни решения е много важно да обърнем внимание на това, че не е  добре то само да пита и да иска, а трябва да се опитва да разбере какво е нужно да направи, за да получи това, което иска. Навиците на критичното мислене се утвърждават през възрастта на пубертета, но подготовката за тях започва, когато детето е още в началните класове. Критичното мислене е една система от навици, които ни помагат да взимаме решения. Благодарение на критичното мислене, ние определяме дадена информация, като вярна или невярна.

Да мислим „качествено“ означава да разглеждаме различни варианти (умението да виждаме алтернативи дори, когато изглежда, че те не съществуват, и да правим избор в посока на най-ефективните решения).

При децата е необходимо навиците на критичното мислене да се развиват. И когато в малко по-зряла възраст те започнат да се сблъскват с първите житейски ситуации, изискващи независимо мислене, да са в състояние да вземат зрели и самостоятелни решения.

Специалисти от Международния център за критическо мислене в Калифорния са разработили конспект от 5 съвета за родители, които искат да развият нужните навици на качествено мислене при учениците. Ето ги и тях:

1. Научете детето, че е хубаво да задава въпроси

Това важи и за големите, когато нещо не е ясно няма нищо срамно  в това да попитаме. Добре е детето да расте с този принцип и да не се страхува да пита за вс            ичко, което го интересува.

2. Подтиквайте детето да борави с факти

Т.е. обяснение от сорта „защото така“, когато детето е задало поредния си въпрос не е подходящо. Да, понякога децата, особено по- малките, задават безкрайно много и странни въпроси, на които нямаме отговор, но е добре да се измъкнем с някакво обяснение все пак. Така, то ще се научи, че информацията, която му трябва е винаги обоснована, а това помага при взимането на решения занапред.

 

3. Научете детето да се придържа към темата и мисълта си

Когато разговорът започва с обсъждане на храната в чинията, а завършва със световната икономическа криза, значи нещо не е както трябва. Научете детето да се придържа към темата, която се обсъжда.

Човек, който скача от тема на тема, се обърква и в главата му става „каша“ от различни мисли и не е способен да мисли критично. Подкрепете с лични примери как е редно да се придържа към разговора.

4. Научете детето да довежда мисълта си до край

За да започне детето да мисли логично, добре е да му задавате насочващи въпроси. Помогнете му да види кои теми се комбинират едни с други, и кои - не - също, като при дрехите за обличане примерно.

5. Научете детето винаги да бъде честно със себе си и с околните около себе си

За здравомислещия човек е важно не просто да вижда изход от дадена ситуация в някакво решение, но и да разбира какви биха били последствията от това решение. Научете детето да отчита проблема, който се обсъжда, от различни страни, да мисли многопланово, да бъде честно със себе си и с другите – това е необходимо качество за всеки, който иска да се развива и издига в бъдеще.

Преди всичко трябва да показваме на детето възможностите, които има в една или друга ситуация. И после да му даваме правото само да реши как да постъпи. При това задължително трябва да обсъдим с него възможните последствия от неговото действие. Например: „Искаш да разглобиш количката? Тя е твоя и можеш да правиш каквото искаш. Но имай предвид, че е възможно да се счупи. И тогава няма да имаш количка. Решението е твое.“ И е добре то наистина „ да си понесе последствията“.

Детето трябва да има възможност само да взема решения и – съответно - самo да носи отговорността за тях. Разбира се, неговият избор не винаги ще бъде правилен. Ще допуска и грешки. В тези случаи е добре да обсъдим с него защо се е получило така и как би трябвало да постъпи следващия път, за да избегне нежалния резултат.

Малките деца се учат да взимат решения и по време на игра. Освен забавна, играта е и своеобразно пространство на свободните действия, където може да пробва различни варианти на поведение. Особено при игрите с правила (карти, шах, „не се сърди човече“,) и сюжетно-ролевите. Така, че е добре да играем с детето си такива игри, като съобразяваме подходящите за дадената възраст.