Значение на детските игри

Играта за детето е едно от най- важните неща. Толкова важна, колкото и храната и любовта, която получава. Според специалистите, детските игри имат голямо значение за емоционалното, умствено и физическо развитие за всяко едно дете. Ето защо днес ще обърнем по- специално внимание именно на детските игри и защо трябва да се интересуваме какво точно се случва по време на тях.

Най- напред ще споменем, че играта е чудесен начин да прекарваме време с детето си, да го учим на много неща и едновременно с това да успеем да го накараме да направи някой неща, които по принцип не би имало желание. Под формата на игра можем лесно да го научим на числата, буквите,  цветовете, да го накараме да си хапне зеленчуците или пък заедно да пазаруваме детски дрехи онлайн, като едновременно с това имаме контрол над нещата. И така, нека да разгледаме по- подробно видовете детски игри и тяхното значение.

Сензомоторни игри

Още през първите шест месеца от живота си, детето се отдава на това да изследва някой въздействия от сетивен характер, а около деветия месец, то започва вече да избира играчки и предмети, които издават звук или се движат. Около годинката, децата започват да изследват връзката и търсят връзката между причина и следствие, съответно е добре да му предоставим игри и играчки, които предоставят такава възможност. През втората година от живота си детето вече разбира много от нещата и така се насочваме към символичните игри.

Символични игри

Те започват, когато детето започне да превръща физическата среда в символ. Повечето от тези игри възпроизвеждат света на приказните истории. Героите в тях започват да изпъкват с качества, които се считат за най- добри в човешкия характер. В реалния свят детето има малка роля, защото той се движи главно от възрастните, но в играта си то приема ролята на героя и има възможност да наложи своята воля и да контролира сценария. Чрез символичните игри и различните роли, които детето приема по време на тях, то има възможност да опознае и междуличностните отношения.

Игри с фантазия, ролеви игри

Чрез фантазията си детето може да постигне много! Излагайки се в различни хипотетични ситуации, то може да преодолее страховете си, като често в играта си се изправя срещу тях и излиза, като победител. В случай, че сте забелязали страх към нещо, например лекар, е добре да насърчавате детето си да играе именно на тази тема, като развива сценарий, в който се справя успешно. Ролевата игра помага на децата да изразяват свободно емоциите си и да пресъздават събитията, които се случват в живота им и които са ги развълнували и направили впечатление. Чрез тези динамични игри те се учат да комуникират с другите, да развиват социалните си умения, практикуват езика и способността да общуват, учат се на житейски ценности и развихрят въображението си.

Конструктивни игри

Те са подходящи за деца над 5 годишна възраст и дават чудесна възможност да се развие и разгърне детското творчество.  Те са подходящи за предстоящи период на активно обучение, тъй като успяват да  размърдат мозъка на децата. Това са игрите, в които детето се сблъсква и решава дадени задачи и проблеми. Примери за това са всички конструктори, пъзели и различните креативни и художествени игри. Приблизително 50% от всички дейности на децата между 4 и 6 години са такива конструктивни занимания, като те продължават да бъдат много важни и през първите класове в училище. Чрез тези игри много активно се развива логическото мислене у децата, креативността, както и умението да се взимат решения.

 

Функционална игра

Това е повтаряща се игра с различни предмети, която развива моторните и практическите умения на детето. Добри примери за подобни игри са прибиране и изваждане на различни предмети, пълнене, подреждане, игра с вода, както и игрите на открито. Функционалните игри са характерни за най-малките. Обикновено до 3-годишна възраст този вид представляват около 50% от детската игра. И въпреки, че с възрастта тя намалява, тя си остава една от най-важните.

Детето може да играе само или заедно с други деца, като развива двигателните си умения, координацията и разбира се, много се забавлява.

Игри с правила

Тези игри са много важни за периода малко преди и след седем годишна възраст. С тях децата се научават да спазват дадените правила, да играят отборно и да помагат на съотборниците си, също така и на  честност и отговорност. Такива игри са настолните игри, игрите с топка (футбол, тенис, баскетбол) или такива от типа на скачане на въже, на ластик, учене на песнички или танци.

Кога започва играта?

Често сме чували фразата „О, то просто си играе“. Но дори и повечето родителите да възприемат нещата така , то е важно да отбележим, че играта е жизненоважна, дори по-важна за развитието на детето от ученето да чете, пише или смята.

Понякога е трудно да се направи ясно разграничение между играта и изследването. Пример за това е когато бебето непрекъснато хвърля на земята оиграчките от високото столче! Дали си играе, опитва се да ядоса мама или експериментира с гравитацията? Вероятно е смесица от всичките три, но играта има толкова основна роля в развитието, че не трябва да се подценяват игровите аспекти на всяко занимание. Всъщност, в зависимост от дефиницията за „игра“, тя може да започне на възраст от около 3 месеца, когато бебето прекарва часове, замахвайки към предметите, които висят от играчката над креватчето му, или опитвайки се да хване пръстите на краката си. Тези на пръв поглед спокойни действия постепенно водят до координация на ръка/око и създаването на нови връзки в мозъка на бебето между „зрителната кора“ и „моторната кора“. Връзките, както между областите на мозъка, така и вътре в самите тях, са жизненоважни за развитието. Бебетата се превръщат в малки физици чрез играта, откривайки как предмети и играчки се различават по тегло, размер и форма, а също и звуците, които издават, когато се ударят в твърда повърхност.

Игрите имат много важна роля за емоционалното развитие на децата и това не бива да се подценява. Децата често ще се срещат с труден проблем, като например появата на нов член в семейството, преодолявайки събитието в сигурната лична среда на игровата ситуация в своя малък собствен свят. Всъщност детските терапевти често използват игрите, за да помогнат на деца, които са преживели някаква травма. Като родители  можем да разберем повече за страховете и тревогите на собственото си дете, докато дискретно наблюдаваме неговата игра, вместо да му задаваме директни въпроси.

Гневът и ревността често могат да бъдат намалени чрез игра с кукли. Именно за това е добра идея да купим кукла- бебе за детето си, особено ако е на път да стане кака или батко. Ме нива да се караме на детето си ако забележим, че то крещи или удря куклата си. Така, всъщност то се опитва да разбере и придобие контрол над нови чувства, като канализира притесненията си в своя измислен свят и далеч от реалното бебе в реалния свят. Децата също използват играта, за да разберат социални норми. Те разиграват с куклите си социално-драматични роли като учител, машинист на влак, майка, татко, бебе или полицай, в разнообразни сложни сюжети, за да открият как подобни роли се различават и постепенно да открият мястото си в своя непрекъснато разширяващ се социален свят.Разбира се е добре да наблюдаваме играта на децата си и за неща, които излизат от нормалното. Всяко притеснително поведение, може да ни подсказва за някаква травма, която детето носи в себе си и тогава е добре да доведем нещата до край, като най- правилно би било да се обърнем към специалист.

Забелязали ли сте детето Ви да си говори само по време на игра? Всъщност повечето деца го правят. Това се дължи на силно развитото въображение, което имат децата и улисването в играта. Сигурно сте чували и за въображаеми приятели, които децата си създават? Някои родители приемат това за притеснително и смятат, че не е нормално, но всъщност място за притеснение тук няма. Всъщност, повечето деца имат въображаеми приятели, дали за дадена игра, в която са се захласнали в момента, или са си създали трайни образи, с които „общуват“ ежедневно и са Ви споделили за тях, разказват Ви техните истории, в това няма нищо ненормално. Някои родители смятат, че появата на въображаем приятел е знам за самота, пренебрежение или скука и се опитват всячески да занимават детето си, само и само да му отнемат възможността то да играе със своите въображаеми приятели. Истината е , че въображаемите приятели не идват от мрачните части на съзнанието. Много често възрастните мислят, че някаква липса в живота на детето предизвиква създаването на въображаеми приятели, но това не е задължително. Травмата от някаква промяна обикновено не е основният катализатор за такъв приятел, а по- скоро причината е свободното време, което върви ръка за ръка с промяната. За много деца създаването на въображаеми другарчета просто е забавно действие. И обикновено, както се е появил въображаемия приятел, така и изчезва.

Всъщност, това явление е много често срещано. Над 65% от децата до 7 годишна възраст имат въображаеми приятели за някакъв период от време, като това не важи само за деца, които нямат братя или сестри или пък не посещават детски ясли и градини. Както казахме, това не се дължи на самотата и децата ясно осъзнават, че тези им приятели не са истински, а са плод на въображението им.